– Предопре­де­ле­ност­та е удоб­на, безо­пас­на и не те нато­вар­ва с отго­вор­ност – каза учи­те­лят. – За сво­бо­да­та обаче тряб­ва да се бориш; тя крие в себе си много неси­гур­ност и да, нала­га отго­вор­ност на чове­ка.

– Вяр­вам, но нека оста­вим удоб­с­тва­та на по-въз­рас­т­ни­те! – отго­во­ри по-мла­ди­ят, който въп­ре­ки напе­ре­ност­та си изра­зя­ва­ше ува­же­ние към учи­те­ля си. – А ти в какво вяр­ваш, учи­те­лю: в сво­бо­да­та или в предопре­де­ле­ност­та?

– Нека аз да те попи­там също­то – отго­во­ри учи­те­лят. – Ти коя смя­таш за своя?

– Сво­бо­да­та! – каза мла­де­жът, без да се замис­ли – В роб­с­тво не се живее.

– Добре, при­емам избо­ра ти, но нека обър­на вни­ма­ни­е­то ти на пре­дим­с­т­ва­та, които спо­ме­нах. Предопре­де­ле­ност­та е удоб­на – защо­то не тряб­ва да мис­лиш какво всъщ­ност да пра­виш; безо­пас­на – защо­то пред­ла­га един добре под­ре­ден, познат свят; а нека си призна­ем, пове­че­то хора не оби­чат отго­вор­ност­та.

– Това е харак­тер­но за заспа­лия човек, но аз искам да живея по друг начин.

– Не мисли, че удоб­с­тво­то е само за глуп­ци­те или че предопре­де­ле­ност­та може да бъде само лоша. Да бъдеш послу­шен член на една добра сис­те­ма, не е лошо.

– Хайде моля ти се, всяко едно при­об­ща­ва­не е огра­ни­че­ние! Къде тога­ва оста­ва изви­ся­ва­не­то?

– Раз­би­ра се, и аз мис­лех така… сво­бо­да­та е най-пър­ва­та потреб­ност на чове­ка.

– Само от едно нещо ме е страх – каза мла­де­жът, а учи­те­лят присви очи: „Де да ме беше страх само от едно нещо…” – От кар­ма­та! Кар­ма­та все пак те обвър­з­ва! Как бихме могли да се осво­бо­дим от при­ну­да­та на кар­ма­та?

– Както избяг­ва миш­ка­та! – отго­во­ри учи­те­лят. – Просто тряб­ва да се измък­неш като мишка от зако­на на кар­ма­та, само тол­ко­ва е нужно…

– Значи спо­ред теб при­ну­да­та на кар­ма­та не е вечна?

– Не, не е. Но кар­ма­та дълго време предопре­де­ля много неща. Не като нака­за­ние, а като обозна­чен път, който тряб­ва да бъде изми­нат.

– Тога­ва ти как вяр­ваш в сво­бо­да­та? Като в прин­цип­на въз­мож­ност, но не и на прак­ти­ка?

– Което е наис­ти­на инте­рес­но, е осво­бож­да­ва­не­то от обвър­за­ност­та. Въп­ре­ки че предопре­де­ле­ност­та е силна, при все това осво­бож­де­ни­е­то е въз­мож­но. Тряб­ва да се пре­къс­не прим­ка­та на кар­ма­та, това е много важно! Не пре­да­вай ната­тък това, което си полу­чил, осо­бе­но ако си полу­чил погреш­ни неща.

– Може би това е като раз­па­да­не­то на мат­ри­ца­та?

– Може би да… подоб­но е. По-скоро бих казал „втора кос­ми­чес­ка ско­рост”. За да напус­неш привли­ча­не­то на пла­не­та, тряб­ва да си минал на втора кос­ми­чес­ка ско­рост.

Невъз­мож­но е да се осво­бо­диш от едно вли­я­ние, без да попад­неш под друго. Всич­ко, цяла­та рабо­та върху себе си се със­тои в това да избе­реш вли­я­ни­е­то, под което искаш да попад­неш, и наис­ти­на да попад­неш под това вли­я­ние. Ето защо е необ­хо­ди­мо пред­ва­ри­тел­но да се знае кое вли­я­ние е по-полез­но. (Успен­с­ки)

– Как да напра­вя това? – свет­на­ха очите на мла­де­жа.

– Пър­ва­та стъп­ка е да осъз­на­еш огра­ни­че­ни­я­та си. Предопре­де­ле­ност­та е среда, която държи чове­ка в нео­съз­на­то, неза­бе­ле­жи­мо огра­ни­че­ние. Сле­до­ва­тел­но това огра­ни­че­ние първо тряб­ва да бъде раз­поз­на­то. След това тряб­ва да се потър­си мяс­то­то, къде­то вед­нъж попад­неш ли, нико­га няма да се нала­га да се вър­неш. Огра­ни­че­ни­е­то може да бъде над­мог­на­то един­с­т­ве­но чрез сила, която стои отвъд огра­ни­че­ни­я­та. Нужна е не сво­бо­дия, а волен живот…

– Да, учи­те­лю…