За да се измине успешно един духовен път, първо е необходимо да се изясни изходната точка; второ – да се определи целта; и трето – да сме наясно по кой път трябва да вървим дотам, познавайки нужните способи и правила. Който се наеме като ученик да извърви успешно този път, да опознае това триединство, преминава и през три лични стадия. Това са пробуждането, смъртта и прераждането.
Пробуждането, или осъзнаването е разпознаване на ограниченото земно битие и на свободата на духовното съществуване. Първата му степен е чувството на неудовлетвореност от материалните удоволствия, предоставяни от ежедневието. Желанията стимулират човека, но когато някое от тях се изпълни, дългоочакваното удовлетворение при все това често не настъпва. Този вид псевдоудоволствие се поражда от срещата на сетивата с техните желани обекти и тъй като блазни с незабавно удовлетворение, човек отново и отново повтаря дълго време все същия метод: желание, стремеж, мнимо удовлетворение, реална липса, ново желание, стремеж и т.н. Осъзнаването на тази ограничена, обусловена природа на земното съществуване все още не означава пълно пробуждане; то може да бъде постигнато единствено чрез съприкосновение с духовните идеали. Ако човек просто гледа да избяга от липсите и страданията, това не е друго освен надбягване на неудачници. За да се осъществи една позитивна цел, трябва да подходим позитивно към нея. Това е следващото ниво на пробуждането.
Все по-ясното проблясване на духовните цели води до втория етап – смъртта. Много хора смятат подобни последици от възвишените духовни идеали за плашещи и противоречащи на живота, но духовно устременият човек трябва да промени целите си. Символичната смърт поначало предполага промяна на съзнанието и прераждане. В Бхагавад Гита това е казано по-меко: Докато всички спят, себеовладеният човек е буден, но будността на живите същества е нощ за мъдреца, прозрял своята душа. (БГ 2.69). Продължително и постепенно развитие предшества висшата задача – умирането за света, последвано от един още по-висш идеал – раждането на новия духовен човек, прераждането за Бога.
Как може човек да стане смел следовник и как – слаб подражател? В детството си дълго време се учиш, подражавайки на околните. Виждаш примера и действията на родителите и връстниците си, и опитваш да ги усвоиш. По-късно, на по-интелигентно ниво, вече научаваш закономерности и факти; това е периодът на образование, когато се придобива добра информираност. Но ако продължиш напред и станеш търсач на истинската мъдрост, отново ще се ръководиш от примера и практическите насоки на другите. Почти през целия си живот човек подражава на някого; значи в крайна сметка все пак е имитатор!
На начинаещото ниво ученикът имитира формата. Ако неговият учител ходи с бастун, и той грабва бастуна, макар да е едва на 20 години. Ако учителят му не обича борове, и той ще избягва бодлите. Повтаря диетата, произношението, поведението му, понякога носи подобни на неговите дрехи или възприема навиците му с надеждата, като му подражава, да заприлича на него. Ала напразно се качва мравката на същия хълм, на който се е изкачил и слонът; тя не може да види същото като него.
За малко по-високо ниво иде реч, когато ученикът търси не просто подражание във формалностите, а единение в духа на учението. Основното разбиране на учението бързо се загнездва в съзнанието на ученика, но той остава невеж относно подробностите. Ето защо в развитието и усъвършенстването му изключителна роля играе учителят, чийто пример, думи, самата му същност олицетворяват за него по-висшата реалност.
Ако ученикът успее да придобие настроението на своя учител, финия начин, по който с внимание подхожда към божествените факти, както и интензивността, с която живее живота си, тогава той може да бъде успешен в бъдеще. Достига до лични прозрения, преживява духовността в индивидуални нюанси, гради и множи традициите, без да изневерява на старите обичаи. Ако в добрия смисъл на думата стане самостоятелен, тогава ще бъде героичен последовател, а не самонадеян експериментатор; ще бъде достоен наследник, който ще продължи да чувства нуждата от своя учител, а учителят му също ще чувства значимостта на такъв ученик.